|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Откраднал агне за курбан на Гергьовден
Имала майка, имала,
седмина сина юнака,
та ги е майка сберала,
гости ги майка, сложи ги
три деня и три нощувя,
и хми си дума думаше:
- Синове мои, седмина,
като ядете, пиете,
на сърце отива ли ви,
на лице избива ли ви?
- Мале ле, стара мале ле,
нам си на сърце отива
и си на лице избива,
ам' тебе отива ли ти?
- Синове мои, седмина,
нет' ми на сърце отива,
нет' ми на лице избива,
да знайте, синове, да знайте -
на майци хи се прияло
бейличко агне крадено,
на шиш му сърце пекано.
Кого за агне да пратим?
Хайде да пратим Иванчо,
Иванчо бре, мало момче,
той знае бърже да върви
и знае хитро да гълчи.
Стана Иванчо, отиде;
кога вървяло, вървяло,
на край агъла отишло,
де го кучета усетили
и го овчари зачули,
станали, та го хванали
Иванчо бре, мало момче.
Та го овчеря питаха:
- Иванчо бре, мало момче,
във море л' да те метнеме?
Дял по дял да те сториме?
- Не ме във море мятайте!
Дял по дял да ме сторите!
Майци два дяла пратете -
да види бейличко агне,
бейличко агне пекано,
на шиш му сърце пекано.
Стан, Новопазарско; преселници от Сюит, Мала Азия (СбНУ, с. 114,
№ 155 - "Майка кара сина си да краде"); бейличко агне - бегличко, от
беглик 'вид данък', т.е. агне, взето като данък.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|