|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Откраднал агне за курбан на Гергьовден
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
на каква кяра да ида,
на кяра, лесна печалба?
Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
на каква кяра да идеш,
на кяра, лесна печалба.
Я рани рано в понделник,
че се умий и прекръсти,
че иди, синко, че иди,
на бейовите кошари,
девет ми плета прескочи,
девет овена прехвърли.
Стоян майка си послуша,
че рани рано в понделник,
че се й умил и прекръстил,
че си отиде, отиде
на бейовите кошари,
девет си плета прескочи,
девет овена прехвърли,
девет са псета лавнали,
девет овчара станали,
че си Стоян хванали.
Черни му върви режели,
назад му ръце вързали,
напреде си го прибрали,
в тъмна тъмница хвърлили,
в тъмница, чак до дъното.
Стоял ми Стоян, лежал ми,
стоял ми девет години,
никой при него не ходи.
Нему тъмница прегнила,
прегнила и прокапала.
Стоян тъмничар' думаше:
- Тъмничар', верни ключари,
кат' стана девет години,
кат' съм в тъмница улязъл,
мен ми й тъмница прогнила,
прогнила и прокапала,
мен ми се жалба нажали
за мойта стара майчица,
хабер, тъмничер', изпрати,
на мойта стара майчица -
да дойде да се видиме,
че ми са кости прогнили.
Тъмничер' хабер изпрати
за Стояновата майчица;
като зачула тез думи,
тя при Стояна отиде.
Като я Стоян съгледа,
Стоян мами си думаше:
- Чувал съм, мамо, от хората,
че майчин език бил сладък -
да си езика изплийш,
да ти езика оближа!
Стояновата майчица,
тя си езика изплила,
не го е Стоян облизал,
ам най го Стоян прехапал
и на мама си продумал:
- да се провалиш, майно ле,
три-девет педи у земята,
че ти ме, мамо, научи
на този пусти занаят -
да ми костите изгният!
Бяла черква, Павликенско (СбНУ 38, № 194 - "Майка учи сина
си да краде").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|