* * *

Облог за излъгване на мома

Ален се й байрак задало
откъм пусто Стидово,
право в Жеравна сочеше -
у Груда, у вдовицата,
у Груда, у попадията.
Чемшир си порти хлопнаха,
Груда си навън излезе.
Груда отвътре питаше:
- Че кой ми хлопа портите
ни в туй ми време, ни в онуй?
Аз си портите не отварям!
Войвода дума дружина:
- Портите да си прескочим,
че у Грудини да влезем.
Като войвода издума,
тропниш си порти прескочи,
че у Грудини отиде,
че войводата кондиса
в собата, на менсофата.
Войвода Груда повика,
повика да я попита:
- Грудо льо, клета вдовице,
нещо ще да те попитам,
право ми кажи, не лъжи;
на мене лъжа не бива,
не лъжа, Грудо, не шега,
че ти главата отрязвам
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско,
като на птиче летниче!...
Груда войвода думаше:
- Ка ще те, холан, излъжа!
- Грудо льо, попадийо мо,
има ли моми в селото?
Груда войвода думаше:
- Войводо, холан, войводо,
коя й вода без риба,
та и нашто село без моми?
Триста са моми в селото
и тристата са годени,
годени, незадомени,
Калина Милка й сал мома,
нито й нишан вземала,
ни нишан, холан, ни пръстен.
Войвода Груда думаше:
- Грудо льо, клета вдовице,
мож' ли ми Милка излъга,
излъга да я доведеш?
Ще ти дам триста алтъна,
ако ми Милка доведеш.
Груда войвода думаше:
- Войводо, холан, войводо,
ка ще си Милка не излъжа,
при тебе да я доведа?
Че стана Груда, Грудо льо,
че се хубаво премени,
и по-хубаво забради,
че у Милкини отиде.
Милка си глава миеше,
че се е Милка умила,
Груда я ситно оплела,
от уши на дребни коси,
от чело ситни плетенки.
Груда на Милка думаше:
- Калино, Милке булина,
у дома паша кондиса,
донесе злати ябълки,
цяло се село извървя,
да гледа злати гълъби.
Дано гълъби изпиша,
изпишат, да ги ушият.
Никой гълъби не изписа,
не изписа, нито разумя -
аз дойдох тебе да викам,
дано гълъби изпишеш,
изпишеш, дано ушиеш!...
Че стана Милка, Милке ле,
че се хубаво премени,
още по-хубаво забради,
а че я у тях заведе.
Като я видя войвода,
тоз час си стана на крака,
че я за ръка улови.
Войвода Милка думаше:
- Я ела, Милке, я ела,
близо при мене поседни!
Милка при него приседна.
Груда вратата отвори,
че си навън излезе.
Войвода чаша налива
със руйно вино червено.
Войвода Милка думаше:
- Я пий, Милке мо, да пийме!
Милка войвода думаше:
- Войводо, холан, войводо,
ка ще си пийме наедно,
наедно от една чаша -
снощи съм яла милина,
пък отзарана сланина?!...
Войвода Милка думаше:
- Милке ле, моме хубава,
бир да си яла сланина,
от устата ти в чашата,
двама виното ще изпийме!
Милке се викна, провикна:
- Грудо льо, клета вдовице,
Грудо льо, попадийо льо,
що тъй ме хитро излъга,
на войвода ме придаде?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.