* * *

Облог за излъгване на мома

Събрали ми се, отбрали
дур седемдесе юнака,
дур седемдесе и седем
под гюл, под люляка.
Радослав млада войвода,
той на юнаци думаше:
- Ой ми ва вази, юнаци,
юнаци млади юнаци,
дур седемдесе и седем,
че кой от вази, юнаци,
кой от вази ще се наеме
Момяна да си излъже,
Момяна, мома хубава,
Момяна, тънка, висока,
Момяна ясно слънчице?
Който се от вас наеме,
Момяна да си излъже,
тука да си я докара
харизма ще му харижа -
два феса жълти жълтици,
по-много от уртаята.
Че никой не ми се й наел
Момяна да си излъже
Момяна, мома хубава,
Момяна, тънка, висока,
Момяна ясно слънчице.
Че ми се нае Дамянчо,
Момяна да си излъже,
Момяна да си докара;
на Радослава думаше:
- Ой ми те тебе, Радославе,
Радославе млада войвода,
аз Момяна ще излъжа,
аз Момяна ще донеса;
я ми премяна натъкми,
премяна, джанъм, за сватба,
я ми конете натъкми -
у Момянини ще ида,
Момяна ще си уловя!...
Стана Радослав, че стана,
че му примяна натъкми
премяна, джанъм, за сватба,
и му конете натъкми.
Стана Дамянчо, че стана,
че си кончето възседна
че мина Дамян, че мина,
че мина гора зелена
че насла поле широко;
кат до Момянини достигна.
че си на порти похлопа,
похлопа и си повика.
Момяна на чардак седеше,
ясното слънце надгрея.
Дамян Момяни думаше:
- Момяно, сестро Момяно,
ела ме, сестро, посрещни,
ела ми конче поемни,
ела ми конче стовари...
Не ме ли, мъри Момяна,
не ме ли, сестро познаваш,
кат' бяхме, сестро Момяно,
кат' бяхме двама мънинки
като на пътя ходехме,
с прах и пепел играехме;
от горе идат, Момяно,
три турци, три анадолци,
че тебе те уставиха,
тебе, сестро Момяно,
пък мене, сестро, си взеха,
на конче ме покачиха,
че ходиха, сестро, че ходиха,
носиха ме, сестро, носиха,
през девет села в десето,
през девет гори зелени,
през три балкана големи,
през девет води големи;
диван им, сестро, аз седях.
Ходихме, какво ходихме,
до Прилеп града стигнахме,
до Прилеп града голяма,
че там си има, сестро льо,
сестро льо, сестро Момяно,
там има една гидия,
една гидия прочута -
Марко Кральов Прилепчанин.
Че стои, сестро Момяно,
под зелена, сестро, чъдъра -
не дава птичка да фръкне,
а се не турчин да мине.
През там си, сестро, минахме,
че как ни, сестро, съгледа
Марко Кральов Прилепчанин,
препусна конче връз нази
препусна конче ранено,
задигнал топуз във ръка.
Като го, сестро, съгледах,
че си изясно заплаках:
"Ой те тебе, Марко льо,
Марко льо, кральов Марко льо,
отърви ме, Марко, отърви,
аз съм от вяра българска!
Че се разсърди, сестро льо,
замахна със тежък топуз,
та си затри трима турци,
трима турци анадолци.
Сега ме, сестро, той пусна
да ходя където искам...
Намислих, сестро, намислих,
намислих да се оженя.
Сега се, сестро, зажених,
че ми на ум мене доди,
че ми меня на ум хрумна,
че имам сестра по-малка,
че имам сестра хубава -
да ида, да я калесам.
Стана Момяна, че слезе,
че слезе, че го посрещна,
че му кончето поемна,
че му кончето стовари,
на чардака го изведе,
че седнаха да си ядат,
да си ядат, да си пият,
веселба да се веселят.
Сутринта рано ранили,
сутринта рано в понделник,
станали, на път тръгнали,
че я на Рила заведе,
на Рила Стара планина,
на хайдушката равнина,
въз седемдесе юнака,
въз седемдесе и седем.
Седяла, щото седяла,
седяла два дни и три дни,
а че им диван седеше,
а че им чашка залива.
Момяна дума Дамянчо:
- Затуй ли ме излъга,
а че ме тука доведе,
диван да ви аз седя,
чашата да ви заливам?
Че стана, джанъм, Радослав,
напълни два феса жълтици,
че ги на Дамянча даде.
Момяна дума Радослав:
- Радослав, млада войвода,
остай ме, джанъм, остай ме,
у дома да си отида,
хубаво да се пременя,
тогази тука ще дода.
Че й повярва Радослав...
Стана Момяна, отиде,
в бащини двори широки,
в бащини двори високи,
че влезе в тъмни зимници,
извади коня ранена,
ранена коня, поена,
извади мъжка премяна,
запаса сабя френгия,
затъкна чифте пищови,
нарамчи пушка буйлия,
наложи калпак самурен,
възседна конче ранено,
ранено конче, поено,
че пусна конче, отиде
горе ми в Стара планина,
на Стара Рила планина,
на хайдушката равнина,
на Радослава думаше:
- Ой ми те тебе, Радославе,
на хубаво се премених,
на хубаво се облякох,
че додох да ти пристана,
доде съм млада, зелена.
Че извади сабя френгия,
че са наляво завъртя,
че се надясно обърна -
само Дамянчо остана;
че го Момяна улови,
че му очите извади,
че му главата отряза,
че на Дамянча думаше:
- Как ми си, как си, Дамянчо,
как ми си, братко Дамянчо,
тъй не се прави, бре, сватба,
най тъй се прави, Дамянчо!
Че му месата разхвърли
по всички драки клонове,
възседна конче ранено,
че мина гора зелена,
че насла поле широко,
че си у тях отиде.
Слънцето вече залязва,
Момяна на чардак излезе,
че загря като слънцето -
Момяна мома хубава,
Момяна тънка висока,
Момяна тънка тополка!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.