* * *

Облог за излъгване на мома

Посъбра, холън, Радослав
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
още му седем трябуват;
и Рачо иска да иде,
дружина Рача не рачи,
че му е пушка без ремък,
без ремък още без кремък.
Радослав нищо не дума,
та че ги, холън, поведе
навръх на Стара планина,
на Хайдушката равнина.
Отсече тънка хасмица,
направи дълга копраля,
в лява ми ръка държеше
тънка ми дълга копраля,
в дясна ми ръка държеше
влашка ми пушка бердана.
И на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
който ще гледа мама си -
да гледа тънка копраля,
който ще прави хайдутлук -
да гледа пушка бойлия.
Никой си нищо не дума.
Рачо ми клето сираче,
дето му й пушка без ремък,
без ремък още без кремък -
той се на крака изправи,
три пъти фърли, та гръмна.
Радослав дума продума:
- Момчета вярно събрани,
кой ще се еме, наеме
да иде холън, да иде
на беглишките кошари,
кучета да си измами,
овчари да си придеби,
агънце да ми открадне,
на мене да го донесе?
Никой си нищо недума,
Рачо ми клето сираче
стана самичек и тръгна
на беглишките кошари.
Как си кучета измами,
как си овчари придеби -
не открадна Рачо агънце,
открадна Рачо овенче
със медна хлопка тракачка
и на Радослав занесе.
Закла го Рачо, одра го,
буен си огън накладе
и си овенче препече
и на Радослав поднесе.
Радослав дума момчета:
- Момчета отбор отбрани,
кой ще са еме, наеме
да иде холън, да иде
в Копривщица село голямо?
Там ми са й мома прочуло,
Момянка мома хубава,
Момянка да си измами,
китката да й отземе,
на мене да я донесе?
Ако Момянка измами,
при мене да я доведе,
през гора холън да върви,
със очи да я не гледа,
със ръка да я не бута!
Никой си нищо не дума.
Пак Рачо клето сираче
стана самичек, та тръгна,
отиде Рачо, Рачо льо,
в Копривщица село голямо.
Таман слънцето изгрява,
Момянка мома хубава,
Момянка телци изпъжда
с размясна китка на глава;
Рачо Момянке думаше:
- Момянке, сестро по-малка,
нали си имаш, Момянке,
мил братец във Анадола.
Я са, Момянке, посгодих
и дойдох да те калесам,
ти съща зълва да бъдеш,
булчето да си венчееш.
Момянка дума на Рача:
- Постой ма, бате, почакай,
да облеча герджик премяна,
да окача желти алтъне.
Седя я Рачо, чака я
и се Момянка премени,
облече герджик премяна,
окачи желти алтъне
и тя си с Рача тръгнала.
Като през гора вървяха,
със очи не я погледна,
със ръка не я побутна.
Че я заведе, заведе
навръх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Като го видя Радослав,
той се за чело улови
и си на Рача думаше:
- Юнак си, Рачо, юнак си,
по-юнак, Рачо, от мене!
Я на ти, Рачо, пушката,
пушката още сабята,
млади войвода да бъдеш,
отбор юнаци да водиш
из тази гора зелена,
край тази вода студена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.