* * *

Облог за излъгване на мома

Чула се й мома, прочула,
хубава мома Момянка -
много е била хубава,
хубава, много разумна,
хей, хубава, много разумна,
никой не може я излъга.
Слънцето грее, не грее,
Момянка мома дваж грее,
хей, Момянка мома дваж грее,
дваж грее и триж надгрява.
Отде я зачу Вълчано,
Вълчано, Вълчан войвода,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
кой ще се, холам, наемне,
Момянка да ми излъже,
при мене да я доведе -
кило желтици аз давам,
я сандък, мари, грошове!...
Ах, че се, мари, наело
едно ми черно арапче
Момянка да ми излъже.
Едно ми черно арапче
впрегнало бели атове,
у Момянкини отива,
на чемшир порти хлопаше,
на име вика: - Како льо,
како льо, како Момянке,
излез ми порти отвори!
Аз ида, како, аз ида,
аз ида да те калесвам,
да додеш, како, да додеш
на мойта сватба голяма!
Момянкината майчица,
тя на Момянка думаше:
- Мър стой, Момянке, не отивай,
тий ще те тебе излъжат!
И тя майка си не слуша.
Като са, мари, тръгнали,
вървяли, що са вървяли,
минали поле широко,
навлязли в гора зелена,
еднъж са, дваж, подсвирнали,
на третюв път подсмръкнали
и сред гората отишле.
Сред гора дърво високо,
под дърво Вълчан войвода
с негова вярна дружина.
Тий при Вълчана отиват,
на коляно му я посади.
Той я награда награди
и пак я назад повръща,
с ръка не я пофана...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.