|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за излъгване на мома
Прочула са е Момянка,
Момянка, мома прочута,
от Бяло море до черно,
дор голяма войвода.
Войвода хабер изпрати,
до негови аргати:
- Кой ще се наем наеме,
Момянка да ми излъже,
Момянка, мома прочута,
при мене да я доведе.
Никой се наем не наел,
Момянка да си излъже.
Най ми се е наем наел,
млад Стоян, луда гидия.
Слънце като изтрява,
Стоян в Момянкини тръгна,
слънце като залязва,
Стоян в Момянкини стигна.,
Момянка, мома прочута.
Сред двор седеше Момянка,
бяло бакърче държеше,
сиви си крави доеше.
Стоян Момянка думаше:
- Добър ти, вечер, Момянке.
- Дал ти, Бог добро, пътниче,
от де ми знаеш името,
че мен ме думат Момянка.
- Как да не ти зная името,
ти имаш брат в Цариграда,
голяма сватба заправи,
мене за тебе изпрати,
млад девер, млада деверка.
Момянка мома прочута,
грабнала е китка ключове,
отключи пъстри сандъци,
извади сърмена премяна,
че се Момянка премени.
Мама Момянка думаше:
- Къде отиваш, Момянке,
туй не е, мама, покана,
а най е, мама, измама.
Момянка мама не слуша,
че със Стояна тръгнала,
вървели що вървели,
слънцето като изгрява,
Стоян в Цариград пристигнал
и на войводата продумал:
- Добро утро, войводо льо,
ето ти мома Момянка.
Момянка жално заплака:
- Клета му е душа, проклета,
който майка си не слуша,
както аз мама не слушах.
Главиница, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|