* * *

Облог за излъгване на мома

Прочула се ситна везария,
прочула се низ сичката земя,
де си везе клабодан марама.
Везе, везе, та се подзапира.
Та я дочу Марко Кралевичи -
всеки думал за мома везуля,
дека везе клабодан марама -
втора нема мома като нея.
Па я дочул Марко Кралевичи,
и се чудил какво да я види.
Не стрижа се Марко три години,
па си купи девоячко руо,
оплете се ситно девоячки,
па си взема игли, свилни конци,
и си взема клабодан марама,
и че иде Марко код везуля
да го учи ситно да си везе.
Па си яна тая врана коня,
тува-онде код везуля ойде,
изчука на везулини порти:
- Я излезни, везуле девоке,
отвори ми порти да улезнем,
да ме учиш ситно да си везем!
Не излезнала везуля девокя,
излезнала везулина макя,
излезнала, порти отворила,
и на мома коня дофанала,
коня хваща и на нея дума:
- Откъде си, убаво девойче,
откъде си и какво ти й име?
Продумал е Марко добър юнак:
- Я сам, бабо, много отдалече,
отдалече, далечни покрайни,
сал сам една на майка и баща.
И я искам, бабо, да научим
да си везем като везария.
Я се казвам Марикя девокя.
- Оди, чедо, у ладна одая,
че намериш ситна везария,
я да връжем коня у яъри.
Това беше у ден у пладнина,
учи реди ситна везария,
учи, реди какво да си везе,
и сос какви конци да прошива.
Он не гледа у свидните конци,
повеч гледа ситна везария.
Кога беше слънце на приквечер,
на приквечер слънце, на заода,
продума си Марко Кралевичи:
- Ой те тебе, везулина мале,
нищо не можех язе да научим,
а ели сам, бабе, отдалеко,
женска страна - накъде ли да е?
Тевни нощи, бабо, кални друми,
а па нема дека да прележим.
Продумала везулина макя:
- Немой, чедо, не бери ядове,
женска страна, накъде че идеш,
женска страна, моме, тевни нощи
ти че спиеш код наша везуля.
Па седели, та повечерали.
Учи, учи, ситна везария,
он не гледа у златната игла,
а он гледа у ситна везуля.
У полунощ двамка си легнали
и тогай се мома провикнала:
- Леле, мале, леле, стара мале,
клета да си, мале и проклета,
отде найде Марикя девокя!
Това не е мома за везене,
а това е Марко Кралевичи.
Вика, вика, ситна везария,
она вика, макя й не чуе.
Па са спали двамката наедно
дури петли веднъж да препея,
да препея и да си повторя.
Па си стана Марко Кралевичи,
па изведе коня Шарколия,
па си тръгна по бели друмове,
тръгна Марко, та си по друм бега.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.