* * *

Урочасан момък умира

Поръча Недко леля му
по българи още и по цигани -
да дайде Недко на сбора.
"Както ми ходи, така да ми дойде
със вехтата премяна,
леля ще му прибае за върли уроци
и ще го премине с вуйчова му бяла премяна."
Не слуша Недко леля си,
ами се хубаво премени
премени още натъкми.
Майка му премяна вадеше,
леля му питка месеше,
баща му вино точеше,
сестра му перчем решеше,
брат му конче зобеше
с руйно го вино поеше.
Недко се на конче качи
и тръгна в леля си да иде.
Като тяхното село стигна
на сред село хоро играеше
та му се края не видеше.
Той си край хоро запря
па си от конче слезе
край хорото дърво сълкъмово имаше
конче си в сълкъма завърза.
Насреща идат две моми
две моми, две близначки
той си помежду тях захвана
хоро да играе.
Целият народ се обърна,
обърна се тях да погледне,
всеки се чуди и дума:
- Какви са били тези майки
дето са тез чеда родили,
родили, още отгледали?!
Два пъти Недко хоро обиколи
и третия път не можа да склопи,
силни го уроки чрез сърце прекъснали
сред хоро падна Недко и умря.
Цяло се село пита, пита още и чуди,
на кого е този сбореник на сбор дошъл
Най-подир и леля му дочува
и тя на хоро отива
да види да не е техния Недко.
Като на хоро пристигна
народът й е път сторил
при него доближила,
доближила и го познала.
Па си викна жално, та заплака:
- На леля Недко, на леля,
нали ти, леля, заръчах
по българи, още по цигани -
както ми, леля, ходиш,
така и на сбора да ми дойдеш
с вехтата премяна
аз да ти пребая
за тези върли уроци
и да те пременя
с вуйчова бяла премяна,
защо ме ти не послуша?!
Чуди се леля и се мае
как на майка му хабер да стори.
Най-после измисли,
измисли да ги излъже,
че се е Недко сгодил,
сгодил още и оженил.
Майка му се хубаво премени,
двамата с баща му тръгнали,
цветя много набрали,
златна кочия спретнали
и си на път поели
у сестра си да идат,
че се е Недко сгодил,
сгодил, още оженил.
Вървели, що са вървели
тяхното село наближили
на среща им смъртник идеше.
На Недко майка му думаше:
- Я си златна кочия отбий
смъртника да си не срещаме,
че ние на сватба отиваме,
смъртника да си не срещаме,
че това не е на хубаво.
Като наближили, тя си на сестра
гласа познала.
Плаче тя и нарежда:
- На леля Недко, на леля
нали ти, леля, поръчах
както ми ходиш,
така да ми дойдеш
да ти леля прибае
за тези върли уроки;
защо ме ти не послуша?!...
Като майка му зачула
тя си от кочия слезнала
и край смъртника тя приближила,
и му очите отвила.
Нейният Недко бил този.
Тя жива го прегърнала
и мъртва го пуснала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.