|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Урочасан момък умира
Нанко льо, Нанко мил лелин!
Заръча Нанко, поръча,
заръча Нанкова леля:
- Нанко ле, Нанко мил лелин,
де да е Нанко, да дойде,
сред село да не минова,
че в село мори чумата,
не гледа старо, ни младо.
Чума мори, я не мори,
я сипката редом реди.
Нанко леля си не слуша -
не мина Нанко по края,
най мина Нанко в сред село,
в сред село, по сред мигданя,
дето хорото играе.
В хорото стоят три моми.
Първата рече на Нанко:
- Благатък Нанко, блезе му,
че му е конче хранено.
Втората рече на Нанко:
- Благатък Нанко, блазе му,
че му е тънка снагата.
Третята рече на Нанко:
- Благатък Нанко, блазе му,
че му е руса косъта.
Като си Нанко замина,
от далеч Нанко завика:
- Постилай, лельо, дебело,
туряй възглави високи -
от сърце умира ли са,
от глава отода ли са?
Преслав, Приморски район, Запорожска област - Украйна; вечерно
хоро (Върбански, № 214 - "Нанко"; =Кауфман-НПБУМ 2, № 1638 - "В
село мори чумата").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|