* * *

Урочасан момък умира

Гойко ле, Гойко юначе!
Порачала е Гойкова,
Гойковата мила тетка:
- Що чини Гойко, да дойде
на голем ден, на Великден -
голем се собор собира
от девет села големи,
нашето село десето;
до девет хора играят,
нашето хоро десето!
Ка си чу Гойко, ка разбра,
ни стоя Гойко, ни чека,
на баща си говореше:
- Че ида, тате, че ида!...
Баща му пари броеше
и Гойко итро учеше:
- Седи си, Гойко, не иди -
това е итра измама,
че ми те, сину, измамат!
Майка му дреи справяше
и Гойко итро учеше:
- Гойко ле, Гойко юначе,
седи си, Гойко, не иди -
това е, сину, измама,
че ми те, сину, измамат!
Сестри му перчик чешляа
и Гойка итро учеа:
- Гойко ле, братко юначе,
седи си, Гойко, не иди -
това е, братко, измама,
че ми те, братко, измамат!
Това Гойко не послуша.
Майка му вели-говори:
- Гойко ле, сину юначе,
ка идеш, сине, до село,
ти не оди вов соборо,
не разигруй враня коня,
не размаую остра сабля,
не развевай руси перчик!
Това Гойко не послуша.
Та си ойде на соборо.
Кметове наред седеа,
цръвено вино пиеа,
вино си забовария;
у Гойкоте погледнаа,
на Гойкоте заблагная:
- Бре, благатка тая майка,
що си има тоя сина!
Кметици наред седеа,
мъжки си деца дръжеа,
деца си забовариа;
у Гойкоте погледнаа,
на Гойкоте заблагная:
- Бре, благатка тая майка,
що си има тоя сина!
Момчета камик фрълаа,
камик си забовариа
и на Гойко заблагная:
- Бре, благатки тия бакя,
що си имат тоя брата!
Момите хоро играя,
хоро си забовариа;
у Гойкоте погледная,
на Гойкоте заблагная:
- Бре, благатки тия сестри,
що си имат тоя брата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.