|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Урочасан момък умира
Недкова леля Недкова!
Недко си хабер получи
по кола, по кириджие,
по кола, по рабаджие,
че във хабера пишеше:
"Чиниш, що чиниш, млад Недко,
тука при мене да дойдеш -
лелка ти събор събрала
от цяло село момите,
от махалата момците!"
Мама си Недко не пуща,
Недко насила ще иде.
Баща му конче стягаше,
сестра му дрехи гладеше;
кичи са Недко, кичи са
и си кончето възседна.
Не ми е много изминал,
мама са викна провикна:
- Я чакай, Недко, мил Недко,
майка ти да ти пребае,
уроци да те не хванат,
три пъти до девет пъти!
Недко на майка си дума:
- Мани са, мамо, от тука,
сал ти ли можеш да баеш -
и лелка ще ми пребае
три пъти до девет пъти,
уроци да ме не хванат!
Недко си пътя измина,
девет ми села премина,
в десето село навлезе -
силно ми хоро играе
във сряда на чаршията.
Недко си слезе от конче
и си кончето завърза,
и се на хоро залови.
Играл е Недко, играл е,
играл е много не малко,
тогиз са моми сдумаха,
тогиз са булки сгледаха:
- Честита да е майка му,
коя е Недко родила,
родила и отгледала -
по-честита да е от нея,
коя ще Недко да земе!
Таман си това рекоха,
лошо на Недко станало
и на хорото припадна.
Тогиз са село стичало
лели му хабер да стори,
да доди да му прибае.
Дурде леля му да доде
Недко се с душа раздели!
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46, № 94 - "Момък умира от уроки-
3").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|