|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Урочасан момък умира
- Гуйко ле, Гуйко юначе, (2)
да дойдеш, Гуйко, да дойдеш,
да дойдеш към нас на Великден.
Бракя го Гуйко не пущат.
Станува Гуйко, кренува
ка тета му на Великден.
Баща му пари броеше
и дребни сълзи ронеше,
и си на Гуйко думаше:
- Ке идеш, нема да додеш.
Майка му руба стегаше
и дребни сълзи ронеше.
Сестри му коса решеа
и дребни сълзи ронеа,
брати му кони ружаят
и дребни сълзи ронеа.
Станува Гуйко, кренува.
Тамън беше къ селото,
кметове наред седеа,
червено вино пиеа,
виното си забравиа
и към Гуйко погледнаа.
От хубост Гуйко умира!
Градево, мах. Варошка, Благоевградско; хороводна (НПЮзБ 2, № 1130).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|