|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Урочасан момък умира
Леля Недко канеше:
- Да дойдеш, Недко,
да дойдеш у лелини,
у лелини на събора.
Да си ти леля премени
с вуйчова бяла премена,
не е ги вуйчо ти обличал,
не е ги разтърсвал,
не е ги слънце огрявало,
не е ги вятър веяло.
Недко майка си питаше:
- Да ида ли, мамо, на сбора?
Баща му вика : - Ще идиме!
Че почна Недко да се гласи,
че си Недко имаше три сестрици -
една му коса заресва,
втора му китка гласи,
трета му дрехи вадеше,
майка му пита месеше,
баща му конче стягаше,
брата му бъклица налива,
че ще Недко да иде
у лелини си на сбора,
в голямо село Борован.
Че ми слънце изгряваше,
Недко се на конче възкачи
и си за лелини тръгна.
Че ми вървя Недко до сред път,
па му се глас дочуло.
Кога се назад обърнал
след него тича майка му:
- Обърни са, Недко, запри са,
да те мама стигне и побае,
че в това село Борован,
са все моми, все вещерки.
Недко мама си отговаря:
- Запри са, мамо, върни са,
аз у лелини отивам
и леля ще ми побае.
Тръгна си Недко, замина,
майка му на път, на друм стоеше,
та си Недко гледа
дорде Недко замина.
Недко си в село влезе,
насред село музика свири,
голямо се хоро виеше.
Недко се на хоро запре,
па си от конче слезна
и се на хоро хвана,
до две моми хубави
и двете близнакини.
Дорде си Недко хоро обиколи,
той си на земя падна,
една му очите миеше,
втора му сърце ядеше,
Недково конче силно цвилеше,
ала Недко се с душа делеше.
Долна Митрополия, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|