Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Найден граматик

Чул се и прочул Димитър,
че знае книга голема.
Па се е чуло, прочуло,
прочуло се до владиката.
Митър се качи, изкачи
на високите чардакци,
на джамлиите пенджери,
на позлатен стол седеше,
голема книга четеше -
кой коя мома да вземе.
Димитру писмо достигна,
Димитър вика владика,
по-скоро д' иде Димитър,
владика да го запопи.
Разумен, итър Димитър
у книга гледа и свири,
писмото чете и пее.
Ситно си писмо прочете,
дребни си сълзи порони,
като че плаче сираче.
Никой Димитър не виде,
саде го сгледа, съгледа
Димитру мила снашица,
па на Димитър говори:
- Братче Димитре, Димитре,
нещо те гледам от вчера,
от вчера и от озарна,
току те лица пребиват,
току си стаяш бел-червен,
бел-червен, та па жълт-зелен;
току си свириш и пееш,
у писмо гледаш и плачеш...
Кажи ми, братче, кажи ми,
що ти се в писмо писува,
писува, та па казува?!
А Димитър й говори:
- Како ле Радо, како ле,
како ле Радо разумна,
нали ме питаш, да кажа -
снощи ми писмо достигна,
менека вика владика,
код него да си отида,
владика да ме запопи.
Я не знам, како, я не знам
та как да му се прикажа...
А Рада си му говори:
- Я слушай, братче, я слушай,
я слушай да те науча -
я да омеся погача,
ти стегни коня кулаша,
па кога тамо отидеш,
като те срещне владика,
отдалеко се покланяй,
отблизо ръка целувай;
като му цунеш ръчица,
у ръка фани жълтица,
та си я нему арижи.
Димитър Рада послуша.
Рада му меси, опече,
опече бела погача;
Димитър стегна кулаша,
майка му дрехи намери,
сестра му чамбас нареши,
китено чекме накити;
баща му азно наброи,
баща му порти отвори,
та изпратиа Димитър
на тия друми широки.
Като намери, намери
тия владички митова,
стар си владика излезна,
та си Димитър посрещна.
Ка го е видел Димитър,
отдалек му се покланя,
отблизо ръка целуна,
и у ръка му подаде
армаган жълта жълтица.
Владика узе жълтица,
та па Димитър воведе
у сред владички митове,
у тая празна килия,
обу му бели чорапи,
тури му църна мантия,
та си Димитър запопи.
И дотука ти казувам...

 


Локорско, Софийско; лазарска - на учител (СбНУ 3, с. 26, № 1).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.