|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Цар Мурад Маро думаше:
- Маро ле, бяла българка,
хайде се, Маро, потурчи
бяла ханъмка да станеш,
на висок чардак да седиш,
жълти жълтици да броиш.
Мара Муради думаше:
- Шъ ида да питам брата си,
шъ ми ли братът позволи
бяла ханъмка да стана.
Ах, че й брат продума:
- Я да му Маро поискаш
царството и везирството
и черкова "Света София".
Като му Мара поиска
царството и везирството
и черкова Света София,
цар Мурад Маро думаше:
- Че кой тъ, Маро, научи
да ми поискаш царството,
царството и везирството
и черкова "Света София"?
Царството ми е бащина,
пък везирството - дядина,
глава си, Маро, залагам,
"Света София" не давам!
Трънито, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|