|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Слънцето трепти, засяда,
Цар Мурад конче възсяда.
И покрай Маринки ще мине.
Мара на порти седеше,
бяла дантела плетеше.
Цар Мурад Мара думаше:
- Маро льо, бяла българко,
ела ми Маро пристани
бяла ханъма да станеш.
На висок чардак ще стоиш
жълти жълтици ще нижеш
и ситен дребен маргарит.
Мара Мураде думаше:
- Не ставам бяла кадъна,
кадъна бяла кадъна.
На висок чердак не стоя
жълти жалтици не низвам
и ситен дребен маргарит,
вярата си не давам.
Сушица, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|