* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Янки думаше:
- Янке ле, бяла българке,
ти ще да станеш черна кадъна,
кадъна, бяла ханъма,
на висок чардак ще стоиш
мъжка си рожба да кърмиш,
ще нижеш жълти жълтици,
със ситни бели маргарити!
Моми на нива отиват,
със златни сърпове в ръце,
ситно си жито да женат
и вържат едри снопове,
Янка се на тях помоли,
помоли още говори:
- Слушайте, дружки, другарки!
Викайте и мене на нива,
ситно си жито да жена,
едри снопове да вържа!
А те си Янки казаха,
казаха, отговориха:
- Не можем, Янке, те вика,
че нас ни е страх от царя,
от царя, султан Мурада!
Тогаз тя царю думаше:
- Царьо ле, Султан Мураде,
що ме не пуснеш на нива,
ситно си жито да жена,
едри снопове да вържа?
Мурад Янки отговаря:
- Ти не ще идеш на нива,
най ще станеш ханъмка,
ханъмка, моя султанка.
Янка пак царю думаше,
думаше и сълзи ронеше:
- Царьо ле, царю Мураде,
аз си стара майка имам,
нея трябва да попитам;
каквото ми мама каже,
това ще и ази сторя.
И тя мама си попита:
- Мамо ле, стара майчице,
цар Мурад мене думаше,
че да стана кадъна,
кадъна, мамо, ханъма.
Майка й тогаз продума:
- Я кажи, Янке, султану,
че ти ще станеш кадъна,
ако хариже Цариград,
Цариград половината
и "Султан Селим джамия",
да си я църква направиш
и в нея Бога да молиш.
Цар Мурад Янка попита:
- Какво ти, Янке, тя каза?
Дава ли тебе на мене,
иска ли неща големи?
Янка си на царю продума:
- Мене ми мама тъй каза:
- Ако харижеш Цариград,
Цариград половината
и "Султан Селим джамия",
да си я на църква направя,
тогаз ще стана кадъна,
кадъна, още ханъма!
Мурад Янки тогаз каза:
- Янке ле, българко бяла,
цел ти Цариград харизвам,
само "Султан Селим джамия"
не мога, Янке, ти аз да',
щото ще станат върху ми
нашите сегашни дервиши,
дервиши, Янке, и молли,
та не мога аз да им устоя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.