|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Цар Мурад Мару думаше:
- Маро ле, бяла българко,
я стани турска кадъна
на висок чардак да стоиш,
жълти жълтици да нижеш,
мъжко детенце да бавиш.
Мара цар Мурад думаше:
- Аз нямам ни баща, ни майка,
няма кого да питам,
само една баба си имам,
да ида баба да питам,
какво ще баба ще каже.
Мара баба си питаше:
- Бабо ле, стара старийо,
цар Мурад, бабо, ме кани
турска кадъна да стана.
Какво, бабо, ще кажеш?
Баба на Мара думаше:
- Я иди, Маре, кажи му,
турска кадъна ще станеш,
ако ти, Маро, хариже
Одрина града голяма,
със "Султан Селим джамия",
със седемдесет викала,
със седемдесет и седем.
Мара цар Мурад думаше:
- Турска кадъна ще стана,
ако ми, царю, харижеш
Одрина града голяма
със "Султан Селим джамия",
със седемдесет викала,
със седемдесет и седем.
Цар Мурад Мару думаше:
- Не бива, Маро, не става,
нашият закон не дава.
Ряховците, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|