|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Гьоргинка платната белеше, мари,
на тиха бяла Дунава.
От там замина подмина, мари,
цар Мурад с аскерет си;
той на Гьоргинка думаше.
- Гьоргинко, бяла българко,
сбирай си платната,
аскерят да ми помине,
аскерят башибузукът.
Пък Гьоргинка му думаше:
- Царю ле, цар Мурадьо ле,
я си платната не сбирам,
току си сбери аскерет,
аскерет башибузукът.
Той на Гьоргинка думаше:
- Гьоргинко, мари, хубава.
Ми кой те тебе научи,
на царя жухап да даваш?
- Царю ле, цар Мурадьо ле,
българка глава не скланя
на турчин черен арапин.
Приморско, Бургаско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|