* * *

Мурад и Мара

Лепа Маро, без подоба!
Цар Мурад-бей, Мара иска.
Мара не ще цар Мурад-бей,
оти иска да я турчи
цар Мурад-бей говореше:
- Земи мене, лепа Маро,
ще вярваме до две вери
ще вариме до две манжи,
мене турска, теб кавуркса,
ще ходиме на две места,
ти в църква, а я в джамия!
Па го узе лепа Мара.
Те вярваха до две вери,
та готвиха до две манжи,
нему турска, ней кавурска,
та ходиха на две места,
той в джамия, тя в църква.
Водиха се нещо мало,
нещо малко девет години,
та родиха мъжко дете.
Не е дете като дете,
не е дете без кокали.
От де иде цар Мурад-бей,
от де иде като въйка:
- Потурчи се, лепа Маро,
да не ходим на две места,
тъйз в църква, а я в джамия;
да не готвим две гозби,
мене турска, теб кавурска!
Лепа Мара поречава:
- Що прай, да прай моя майка,
що прай, да прай, ся (сега) да дойде,
ся да дойде да ма види!
На алайки говореше:
- Мили мой алайки,
а га дойде мойта майка,
от коня я похванете,
на земя не е слагайте,
на чардак е искачете!
Още рече не изрече,
алайки говоряха:
- Колак, колак, лепа Маро,
ето иде твоята майка!
Лепа Маро колак даде,
що е на глава носила
и на тънки полувини.
От коня е похванаха,
на земя не е слойиха,
на чардак е искачиха,
в одаите е внесоха.
Лепа й Мара казува:
- Защо, мале, поръчевам,
поръчевам тъй да доидеш,
да ни видиш мъжко дете?
Не е дете като дете,
не е дете без кокали.
От де иде цар Мурад-бей,
от де иде като вика:
- Потурчи са, лепа Маро,
да не ходим на две места,
тъйз в църква, а я в джамия;
да не готвим две гозби,
Мене турска, теб кавурска!
Майка й вели говори:
- А га дойде, мила щерко,
а га дойде да ти речи:
- Ой ле и тъй, цар Мурад-бей,
нещо ще ти се помоля,
а сорови си нови църкви,
та изгради манасири,
дано ни дете проходи,
проходи па продума!
А га дойде, тъй му речи,
тия му вели, говори:
- Ой ле тъй цар Мурад-бей,
нещо ще ти се помоля,
дано мене молба продойде.
А срови нови църкви,
та си съгради манастири,
дано ни дете проходи,
проходи,па продума.
А тй и вели, говори:
- Ой ле и тъй, лепа Маро,
дали та майка учила,
или си са сама сетила?
Тия му вели, говори:
- Ой ке и тъй цар Мурад-бей,
не ме е майка учила,
сама съм си се сетила.
Та сровиха нови църкви,
та сградиха манастири:
млади да се венчаят,
деца да се кръщават,
стари да се опяват.
Отидоха във църквите,
отнесоха мъжко дете.
Лепа си Мара църкува,
дете е вънка остала.
и дойдоха, казаха й:
- Колак, колак, лепа Маро,
проходи ви мъжко дете,
то проходи и продума!
Лепа Мара колак даде,
жълтиците от шията.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010