|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Гюргинка платна белеше, мъри,
на тиха бела Дунава,
на мермер камък седеше, мъри,
та си платната чукаше.
Цар Мурад оттам подмина,
цар Мурад със аскерето,
той на Гюргинка думаше:
- Моме Гюргинко, Гюргинко,
мъри сбери си платната,
аскерът да ми подмине.
Гюргинка тихом говори:
- Царю ле, цар Муракю ле,
девет са царе минали
и още девет да минат, (2)
я си платната не събирам.
Стори си зап на аскерите,
платната ми да не тъпчат,
тъва са платна даровни,
за свекър и за свекърва.
Малко Търново; хороводна (Архив ИМ-БАН, папка 97, № 85, 1952 г.;
=БНТ 13, № 319 - "Гюргинка платна белеше").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|