|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Гюргинка платно белеше
на тиха бяла Дунава,
на мермер камен стоеше,
златно копанче държеше,
та си платната чукаше,
чукаше и простираше.
Цар Мурад оттам замина,
цар Мурад с йескерете си,
той на Гюргинка думаше:
- Моме, Гюргинко, Гюргинко,
мари сбери си платната,
йескера да ни замине,
йескера ингилизите!
Гюргинка тихом говори:
- Царю ле, цар Муракю ле,
девекъ са царе минали
и още девекъ да минат -
я си платната не сбирам;
стори си зап на йескерът,
платната да ми не тъптят
и мене да не закачат!
Царът хи тихом говори:
- Море Гюргинко, Гюргинко,
море ела ме приследи,
приследи та ми пристани,
ще ти харисам, харисам
полвината от царството!
Пък Гюргинка му отговори:
- Де се е чуло-видяло
турчин сланина да яде?
Малко Търново; хороводна (Стоин-ИЗТр., № 1240 - "Цар Мурад
и Гюргинка"; =БНТ 6, с. 487).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|