* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Славки думаше:
- Славке ле, бяла българко,
я викни, Славке, та запей
из едно гърло два гласа,
из една уста две думи.
Славке ле, ще ти харижа
градини с нови сараи,
бяла ханъмка да станеш,
жълти жълтици да нижеш,
злато, коприна на носиш!
Славка на царя думаше:
- Доста ми, царю, що имам
моята шита кошуля,
двой вити гривни на ръце
и борманлия ми пръстен.
Главата, царю, си давам,
вярата си не отричам,
бяла ханъмка да стана.
Не мога, царю, да пея,
че съм си, царю, тъжовна,
тъжовна още грижовна.
Аз имам царю, два брата,
девет години веч става,
как лежат, царю, как гният,
в солунски тъмни зандани,
затуй, че сърце не трае,
тежка робия да гледа,
пред турчин глава да скланя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.