* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Мара думаше:
- Маро ле, бяла българко,
аиде се, Маро, потурчи,
бяла хамънка да станеш,
на висок чардак ке седиш,
жълти жълтици ке нижеш,
и ситен, дребен маргарит.
Мара цар Мурад думаше:
- Аз ще се, царю, потурча,
ако ми, царю, подариш
в Цариград джамията.
Аз ще я, царю, превърна
в църква наша християнска.
Тогава ще се прекръстя,
ще стана бяла ханъмка.
Царят се люто разсърди,
извади сабя френгия,
Марина глава отряза.
Докато Мара умряла,
турците люто кълняла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010