* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Мари думаше:
- Маро льо бяла българко,
ела ми млада престани,
доде си млада, глупава,
доде си бяла хубава!
Ела се, Маро, потурчи,
потурчи, Маро, изречи,
бяла кадъна да станиш,
кадъна, назлъм ханъма,
на висок чардак ще седиш
желти жълтици ще броиш,
бяло маргарити ще нижеш
и мъжко дете ще бавиш.
Ще гледаш, Маро, ще гледаш,
ще гледаш и ще се радваш,
ще гледаш черни българки,
като на нива утваждат,
утваждат, Маро, дохаждат.
Ела се, Маро, потурчи,
потурчи, Маро, изречи,
харизъм ще ти харижа
дванайсе села хасуви,
тринайсе бели градове!
Мара Мураду думаши:
- Царьо льо, царьо честити,
царьо льо, царьо Мураде,
аз имам брата в Цариград,
във патриката владика,
да ида да го питам,
каквото каже, ще бъди.
И имам, църю, майчица
майчица, царю, мащеха,
да ида да я попитам,
каквото ме мама научи
туй и аз, царю, ще сторя.
Ку каже да се потурча,
доде съм млада глупава,
доде съм бяла хубава;
ку каже да се отрека,
ще дода да се отрека.
Че стана Мара, отиде
и на мама си думаше
- Майно льо, стара майчице,
макар да ми си маштеха,
нещичко ще те попитам,
хубаво да ме научиш -
вика ме, мамо, вика ме,
вика ме, мамо, цар Мурад,
вика ме, мамо, кани ме,
се де ме срещне и стигне,
да ида да му пристана,
доде съм млада глупава,
доде съм бяла хубава,
да ида да се потурча,
потурча, да се изрека,
бяла кадъна да стана,
кадъна, назлъм ханъма -
на висок чардак ще седа
желти жълтици ще броя,
бяло маргарити ще нижа
и мъжко дете ще бавя;
да гледам, мамо, да гледам,
да гледам и да се радвам,
да гледам черни българки,
на нива като утваждат,
утваждат, мамо, дохаждат.
Харизъм ще ми хариже,
дванайсе села хасуви,
тринайсе бели градове.
Кажи ми, мамо, кажи ми,
кажи ми, какво да сторя?
Мама на Мара думаше:
- Като ти каже цар Мурад,
да идеш, да се потурчиш,
кажи му, Маро, речи му:
- Да дода да ти пристана,
доде съм млада глупава,
доде съм бяла хубава,
да дода да се потурча,
потурча, да се отрека,
ко ми харизмо харижеш
от Цариград половината
и "Султан Селим джамия",
черкова да я направя,
стред Стамбул Узун-чаршия,
покрай Дунаву скелети,
скелети и дугените,
ще дода да се потурча,
потурча, да се отрека.
Че стана Мара, отиде,
че пак я срещна цар Мурад.
Цар Мурад Мари думаше:
- Маро льо, бяла българко,
ще ли се, Маро, потурчиш,
ще ли се, Маро, отречеш,
доде си млада, глупава,
доде си бяла хубава?
Мара Мураду думаши:
- Царьо льо, царю Мураде,
ще дода, царю, ще дода,
ще дода да се потурча,
ще дода да се отрека,
доде съм млада, глупава,
доде съм бяла хубава,
ку ми харизмо харижеш
от Цариград половината
и "Султан Селим джамия",
черкова да я направя
сред Стамбул Узун-чаршия,
покрай Дунаву скелити,
скелети и дугените,
ще дода да се потурча,
ще дода да се отрека.
Цар Мурад Мари думаше:
- Маро льо, бяла българко,
който те, Маро, научи
язику да му изсъхне!
Как ще ти, Маро, харижа
от Цариград половината,
стред Стамбул Узун чаршия,
кат ми са, Маро, столнина?
Как ще ти, Маро, харижа
"Султан Селим джамия",
кат ми йе, Маро, бащина?
Как ще ти, Маро, харижа
покрай Дунаву скелити,
скелити и дюгенити,
кат си съ, Маро, дединат?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.