* * *

Мурад и Мара

Слънцето трепти, засяда,
цар Мурад конче възсяда,
възсяда да го разяри
покрай Марини дворове,
покрай царските чардаци.
Мара на чардак седеше,
на ситен гергеф шиеше.
Като си конче позапря,
цар Мурад Мари думаше:
- Маро льо, бяла българко,
хайде ми, Маро, пристани,
бяла ханъма да станеш,
в Одрин града да дойдеш,
в хладни сараи да седиш -
в султанските сараи,
жълти жълтици да броиш
от моето тежко имане.
Мара на царя думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
честито да ти е царството,
царството- господарството,
но аз съм млада глупава,
на царя сестра най-малка,
не мога дума кажа,
не мога нишан да взема.
Аз имам стар брат владика,
владика, още патрика,
него ще питам- разпитам:
може ли, царьо, бива ли
султанска жена да стана,
вярата да си изменя.
Станала Мара, отишла,
питала и разпитвала
брат си Иван Шишмана
и българската владика.
Слушала и запомнила,
на царя хабер пратила:
- Царьо льо, царьо честити,
приемам, царьо, решавам
в Одрин града да дойда,
султанка, царьо, да стана,
ако ми дадеш, харижеш
махалата покрай реката
с Одринската чаршия
и Султан Селим джамия,
да я превърна, обърна
на чиста бяла черква
за моята вяра българска...
Тогаз й царя отвърна:
- Маро льо, бяла българко,
езика да му изсъхне,
който те на туй подстори...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010