|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Слънцето трепти, залязва,
цар Мурад конче възсяда,
възсяда да го разяри
на широката поляна,
на зелената морава
край Марините дворове.
Мара по двори ходеше
по бяла рокля вълнена,
с шити чехли - сърмени,
бяла тантела плетеше...
Цар Мурад Мара думаше:
- Хайде ми, Маро, престани
да станеш бяла ханъма,
да си вярата потурчиш,
на висок чардак да стоиш,
жълти жълтици да броиш,
бял маргарит да нижеш,
на гердан да го направиш.
Мара на царя думаше:
- Царю Мурадоле, честито царство,
царство и господарство,
не си, царю, вярата сменувам,
не искам бяла ханъма да стана!
Българска вяра е хубава
и тя на хубаво мирише.
Турска вяра е лоша
и тя на лошо мирише.
Драганово, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|