|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Крал Милан дума на Мара:
- Маро льо, бяла гъркиньо,
яла ми, Маро, пристани,
на пристан да са вземеме,
яла никому не казвай,
сал двама, Маро, да знаем,
синьото небе над нази,
черната земя под нази.
Мара са не е стърпяла
и е на брат си казала:
- Вика ма, батьо, крал Милан,
вика ма да му пристана,
яла ми много заръча:
"Никому, Маро, не казвай!"
Алекса дума на Мара:
- Земи го, Маро, земи го,
да му поищем, Маро льо,
по море бели градове
и по друмища анища.
Казала Мара, казала,
яла му много казала.
Крал Милан дума на Мара:
- Бог да убие, Маро льо,
брата ти, Маро, Алекса,
че той та, Маро, научи
да ми поищеш градове
и по друмища анища.
Брестово, Ловешко; на сватбена трапеза (СбНУ 60, № 1155 - "Крал
Милан и Мара гъркиня"); късно историзирана - срвн. името на краля - Милан.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|