|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Мара на чешма переше.
Мурат из пътя вървеше
и той на Мара думаше:
- Маро ле, мома хубава,
нещо ще те попитам -
правичко ще ми кажеш.
Ти да ми, Маро, пристанеш
да станеш бяла кадъна
на висок чардак да стоиш
жълти жълтици да нижеш
на бяла шийка да вържеш.
Мара Мурата думаше:
- Я си имам мама мащеха
ще ида да я попитам
да видя какво ще каже.
Мара си у тях отиде.
тя на мама си думаше:
- Майньо ле, стара майчице,
макар да си ми мащеха
на добро да ме научиш.
Снощи ма Мурат закачи
и аз да му, мам,о пристана.
Да стана бяла кадъна.
Мама на Мара думаше:
- Маро ле, мома хубава,
макар да съм ти мащеха
на добро щете науча.
То бива царю и става,
ако ми царю харижеш
Варна и Каварна градища
и наоколо селата
и на Дунава балтите
и на морето скалите
и на тютюна гюмрюкя.
Слуша я Мурат, слуша я,
па на Мара продума:
- Маро ле, мома хубава,
сляп да е, Маро, ослепял,
ням да е, Маро, онемял,
който те, Маро, научи
туй да ми, Маро, поискаш.
Всичко ти, Маро, харизвам
само тютюна не давам.
Асеново, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|