|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък не се отказва от вярата си
Паша Стоян думаше:
- Стояне, млада войводо,
хайде да те, Стояне, потурча,
млад еничерин да станеш,
моми българки да вземаш,
туркини да ги направиш.
Като чу Стоян тези думи
него му е мъка станало
той си на паша думаше:
- Я чувай, пашо, я чувай,
аз искам, пашо, аз искам
ти да ми, пашо харижеш
твойте бели палати
с твойте бели ханъми.
Като чу паша тези думи,
той на заптии думаше:
- Бързо Стоян хванете,
в зандани го хвърлете.
Че са заптии стигнали,
че са Стояна хванали
в зандани са го хвърлили.
Лежал е девет години.
Комшии го забравиха,
комшии още роднини,
майка му не го забрави.
Всяка година е ходила,
в годината два пъти.
На десетата година
той се на кубе покачи,
ясно се Стоян провикна:
- Къде сте, братя българи,
нямам ли нейде някому
да дойде да ме отърве
от тоя пуста тъмница.
Ах, откъде го чуват
тези ми братя българи,
този ми Хаджи Димитър
и тоз ми Стефан Караджа.
Те при Стоян отиват,
че си тъмница разбиват,
Стоян си избавиха.
А пък пашата улавят
къс по къс са я рязали
да знае турчин, да помни
с българин шега не бива,
с българин да не се залавя.
Мечка, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|