* * *

Момък не се отказва от вярата си

Паша Стояну думаше:
- Стояне, бяло българче,
хайди си, Стояне, потурчи
млад еничер да станеш,
че аз ще ти харижа
най-високите сараи.
Стоян на паша думаше:
- Аз ще се, пашо, потурча
ако ми ти харижеш
твоите, пашо, сараи.
Паша на Стоян пак дума:
- Само се, Стояне, потурчи
тогаз ще да ти харижа
моите бели сараи,
пълни със бели ханъмки,
да гледаш, Стояне, да гледаш,
да гледаш, да се не нагледаш
на чисто бели ханъмки -
в очи им да се заглеждаш,
в челото - между веждите.
- Аз ще се, пашо, потурча,
малко ми и мюхлет да дадеш,
че имам свини угоени,
в Цариград ще ги закарам.
Там ще ги, пашо, изколя,
изколя и изпродада.
Паша на Стоян думаше:
- Бре българино, бре будало,
ич де се й чуло и видяло
турчин свине да яде?
Стоян на паша думаше:
- Пашо ле, пашо ефенди,
ич де се й чуло й видяло
българин турчин да стане?!
Паша на Стоян думаше:
- Аферим, холам, Стояне,
халал ти струвам българско.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.