|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък не се отказва от вярата си
Мама Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
не ставай сутрин ранина,
не пали чибук наргиле,
не мятай джубе на рамо,
не ходи и не минавай
покрай кадийови двори,
не гледай и не замеряй
негови бели кадънки,
кадийови бели ханъми!
Колкото Стоян ранеше,
още си рано подрани.
Изведе конче хранено,
с бял го ориз назоби,
и руйно го вино напои,
и пак си Стоян замина
край кадийови да мине,
кадънки навън седяха ,
Стоян ябълки береше,
и на кадъни хвърляше.
Отде го видя кадия,
кадия дума субаши:
- Субаши, мои гавази,
Стояна да ми хванете,
при мене да го доведете
с него да се разправя.
Кат зачу Стоян тез думи,
сам при кадия отиде
отдалеч му се поклони
пък му отблизо продума:
- Кадийо, холам, заптиьо,
аз имам конче хранено
искам кушия да правя
с твоите девет гавази,
ако гавази надбягам,
бяла кадънка ще взема!
Кадия пусна дор девет бели атове,
със Стояна да се надбягват,
ала ги Стоян надбяга,
пръв при кадия отиде:
- Казвай, кадийо, какво щеш,
ти какво ще ми харижеш.
- Стояне, гяур Стояне,
аз ще ти, Стояне, харижа,
цариградската чаршия.
- Чаршията не ще ти взема,
без твойто бяло ханъмче!
Бяла (Архив КБЛ-ВТУ); по-различна версия на мотива - една от нейните
особености е присъствието на облог и замяната на "султан/цар" с "кадия"
(бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|