|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува трима ергени
Заспало моме край море
по това дърво маслинка.
Повея ветер от море,
откърши грана маслинка,
удрила моме по лице.
Тръгна се моме, разбуди,
луто го ветра кълнеше:
- Ал' да би, ветре, не веял,
що бе се лепо заспала,
що скърши гранка маслинка,
па ме удари по лице
и я се търгна, разбуди.
Горок си сонок соноя,
на сонок дойдоха три луди,
три луди, три неженити.
Едно ми даде яболку,
второ ми даде злат пърстен,
трекьо ме на сон целива.
Той, що ми даде яболку,
да би се скапо как него.
Той, що ми даде злат пърстен,
да би се проврел низ него.
Той, що ме на сон целива,
ай да би било наяве.
Велешко; седенкарска (Веркович-НПМБ, № 306; =Славейков, Книга
на песните, 1995, № 45 - "Заспало моме край море"; =Арнаудов-Лирика,
№ 129 - "Насън три луди").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|