|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува трима ергени
Бисо ле, Бисо, белвичка, джанъм,
Бисо ле, Бисо, белвичка,
легнала Биса край море
под тая сенка дебела,
под това дърво маслино.
Подуна ветер от море,
скърши се гранка маслинка,
удари Биса по лице.
Биса го люто прокълна:
- А да би дал Бог, ветере,
да не подунеш никога!
Как си бех леко заспала,
на сон дойдоя троица -
първи ми даде пръстена,
втори ми даде яболка,
трети ме целива во чело.
Той, що ми даде пръстена -
низ него да се спровира;
той, що ми даде яболка -
та да му биде понуда;
той, що ме целива во чело -
ега на яве да биде!
Радовиш (СбНУ 11, с. 63, № 3 - "Бисо ле, Бисо, белвичка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|