* * *

Мома сънува трима ергени

Излезна мома на разход,
на разход покрай морето,
покрай морето да ходи.
Като са поразходила,
седнала да си почине
под йедно дърво дафина,
половината маслина.
Легнала и си заспала,
малко йе много поспала -
тъкмо ми три дни, три нощи -
няма кой да я събуди.
Господ са смили над нея,
зададе ветар край море,
залюле дърво дафина,
половината маслина.
Паднала йедна маслина
на бело лице момино.
Мома са от сън събуди,
а ветар още вейеше,
момата си му думаше:
- Ветре ле, ненавейщино,
ветре ле, ненадухецо!
Да не дочекаш да вейеш,
да ти крилото изсъхне,
крилото, ветре, десното,
дето ма от сън събуди.
Да знайеш, ветре, да знайеш,
какъв си аз сън сънувах -
трима ма момци либеха,
либеха и ма лъжеха,
йедин ми дава злат пръстен,
втори ми дава ябулка,
трети ми дава сладък дар -
той си ма в лице цалуна.
Дето ми дава злат пръстен,
нека Бог да му поможе,
три години болен да лежи,
през пръстен да си премине
и чак тогази да умре!
Дето ми дава ябулка,
нека Бог да му поможе,
три години болен да лежи,
на игла да са изправи,
покана да му донесат,
негова сокай ябулка,
ябулка да си изеде,
и чак тогази да умре!
Дето ма в лице цалуна,
нека Бог да му помогне,
със мен под венец да иде,
със мене да са венчейе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.