|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвата си майка
Седна Дафинка под дърво,
под дърво под дафиново,
под дърво под маслинено.
Като Дафинка заспала,
силен е вятър повеял,
откърши клонче с маслинка,
в чело Дафинка удари.
Кат се Дафинка събуди
и почна люто да кълне:
- Дъжде ле, ненавалял се,
ветрьо ле, ненавеял се!
Девет години как става,
моята майка как умря,
насън не съм я видяла.
Таман съм сладко заспала,
заспала, засънувала,
че мойта майка е дошла
и тихичко ме разпитва:
"Дафинке, дъще Дафинке,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли са татко ти,
взема ли добра стопанка,
мойто ходяне да ходи,
мойто носяне да носи,
гледа ли добре децата?"
Дафинка дума мами си:
"Татко са, мамо, ожени,
и зема добра стопанка,
твоето ходене ходи,
твоето носене носи,
децата, мамо, разпръсна
по турци и по българи,
а мене, мамо, ма даде
на други, на друговерци,
Не мога хляб да поискам."
Златевци, Габровско; на моабет (СбНУ 60, № 355 - "Дафинка
сънувала умрялата си майка - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|