|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвата си майка
Заспала й бяла Тодора,
Тодоро, мома хубава,
под бял, под чървен трендафял
и под кичъста люляка.
Таман е сладко заспала,
силян е вятър дувнало,
ситян е дъждец завалял.
Тодорка вятру кълнеше:
- Ветре ле, ненадувал са,
дъжде ле, ненавалял са!
Стана ми девят години,
както й мама ми юмряла,
сега ми насън придоде:
"Тодорке, дъще Тодорке,
стана ми девят години,
откък съм, майка, юмряла,
сега ти на сън придодох.
Га доде петък, събота,
да са не миеш, не переш,
меня ми веке йомръзна -
не мога, дъще, да легна
от твоите пусти помии!"
Сулица, Старозагорско; на великденско хоро (СбНУ 60, № 358 -
"Тодора сънувала умрялата си майка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|