* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Легнала мома, заспала,
под дърво, под дафиново;
шарен си килим постлала
и с по-шарен се завила.
Вейна ми вятър, повейна,
наведе клони до земя,
удари мома по чело,
мома се от сън събужда,
люто си почна да кълне:
- Проклет да си ми, бре, ветре,
дето ме мене събуди!
Откак е мама умряла,
насън не съм ясънувала
сега таман сънувах,
и тя ме насън учеше:
"Дафино, мамо Дафинке,
мама те малка остави,
и нищо не те е научила;
сега мама, те уча -
в събота глава недей ми,
и бяло пране не пери!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010