* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Легнала мома край море,
море, мила майко, леле, край море,
край море мома, край боре.
Подууна ветер горянин,
занишна боре у връшки,
откърши гранка борянка,
удари мома по лице.
Трепнала мома, станала,
мома си люто кълнеше:
- Не духнал, ветер, ка духна,
занишна боре у връшки,
откърши гранка борянка,
удари мома по лице.
Горок си сънок сънувах
за мойта майка умрела.
Девет години миная,
откак е майка умрела,
таман си с мама думахме.
Мама ме мило питаше:
"Дафинко, мила на мама,
ожени ли се баща ти,
доведе ли майка мащеха,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли мойто гледане,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?"
Тъкмо й язе кажувах:
"Мале ле, мила майчице,
моя се тата южени,
доведе майка мащеха.
Не ходи твойто ходене,
не гледа твойто гледане,
не носи твойто носене,
не гледа добре децата!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010