|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвата си майка
Легнала Дафина, та заспа,
под това дърво маслено,
свилен юрган постелила,
с другия се завила.
Силен ми вятър задуха,
силен ми дъждец заваля.
Откърти клонче маслено,
та си Дафинка удари
по чело, между веждите.
Тя се веднага събуди
и почна люто да кълне:
- Ветре ле, ненадухал се,
дъждо ле, ненавалял се,
сега ли намери да духаш,
да духаш, още да валиш!
Девет години вече стават,
откак съм клето сираче
нигде се майка не найде.
Сега ми тя на сън дойде
и ме е тихо питала:
"Щерко Дафино, Дафино,
ожени ли се татко ти,
доведе ли ти майчица,
майчица, люта мащеха?
Научи ли те да предеш
и тънко платно да тъчеш?
Щерко Дафино, Дафино,
ако не си оженена,
майка ще да те ожени
за райски ергени хубави,
при майка да си дойдеш."
Праужда, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|