* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала е мома Дафинка,
под дърво дафиново,
под клонче маслиново.
Силен си вятър повея,
от дърво клонче отчупи,
че го в морето потопи,
Дафинка в очите удари.
Че се Дафинка сепнала,
че се от сън събуди,
люто вятъра кълнеше:
- Ветре, ненавеял се,
дъжде ле, не навалял се,
че стана девет години
откак е мама умряла,
насън не бях е виждала,
виждала ни сънувала.
Сега я насън сънувах,
тъкмо ми мама думаше:
"Дафинке, мама, Дафинке,
ожени ли се татко ти,
взе ли ти добра мащеха?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010