|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвата си майка
Заспала й мома Русанка
под едно дърво борово,
борово, бор до люляво.
Че никой не са наема
момата да си събуди.
Повеял вятър ми ветрец,
завалял дребен ми дъждец,
че си момата събуди.
Момата люто кълнеше:
- Ветре ле, да не повееш,
дъждо ле, да не завалиш!
Станало й девет години,
както й майка ми умряла,
насън не бях я видяла.
Днеска я насън аз видях,
че тя си мене питаше:
"Русанке, мила мамина,
ожени ли са баща ти?"
Петров дол, Провадийско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|