|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвата си майка
Заспала е Миланка
в бащина горна градинка
под бял, под червен трендафил,
под моравата лиляка.
Спала е малко, ни много -
три дни ми и три вечера.
Нямало кой да я събуди...
Тихен ми вятър повяло,
ситен ми дъждец довяло,
Миланкино лице нароси,
че Миланка от сън събуди.
А тя си люто кълнеше:
- Ветре ле, да не довееш,
дъждьо ле - да не довалиш!
Станало й девет години,
като ми й майка умряла -
тъй не бях сладко заспала
и нея бях сънувала.
Сега насъне я видях -
мама ме ситно плетеше,
баба ме хитро учеше:
"Миланке, мила, бабина,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ти мащеха?
Мащеха бива зла жена,
зла жена, като зла змия,
тя не знай къде да ударга -
с тестяна ръка в главата,
със сиренена в устата!"
Новаково, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|