* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала й мома Дафинка
край море, под тънко дърво,
под дръвце, под дафиново -
половината е дафина,
половината е маслина.
Че спала й малко, ни млого,
два дни ми, три дни, три нощи.
Ни един ми никой не мина,
не мина да я събуди,
че се й на Бога смилило -
тихън ми ветрец повея,
дребен ми дъждец заръмя,
че се Дафинка събуди.
Дафинка люто кълнеше:
- Ветро льо, ненавеял се,
дъждьо льо, не наидел се!
Таман бях сладко заспала,
заспала, засънувала -
откак бе мама умряла,
насън не бях я виждала;
таман бях мама видяла,
че ме мама ми питаше
и ме хубаво учеше:
"Дафино, дъще Дафино,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ти мащеха,
че е мащеха лошо...
Ако за вода отидеш,
ако се малко замаиш,
че ще да каже мащеха:
"Гиди, гидийска дъщеря,
мътна те й вода занесла,
що тъй се толкоз замая?"
Дафино, дъще Дафино,
ако си хляба замесиш,
че не го бърже ти месиш,
че ще да каже мащеха:
"Гиди, гидийска дъщеря,
с кала да те замесят!"
Дафино, дъще Дафино,
ако къщата замажеш,
хубаво не я замажеш,
че ще да каже мащеха:
"Гиди, гидийска дъщеря,
от света да се замажеш -
защо не замаза хубаво!"
Ако ризите опереш,
хубаво не ги опереш,
че ще да каже мащеха:
"Гиди, гидийска дъщеря,
от света да се опереш!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010