* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала е сама Маламка
под дърво, под дафиново,
половината маслиново.
Спала е двання и триння,
спала е цяла неделя,
няма кой да я събуди.
Де духнал вятър буранин,
докарал лятна росица,
нароси сама Маламка,
та си Маламка събуди.
Маламка вятър кълнеше:
- Ветро льо, буранино льо,
опустяло ти й дуйлото,
като от мене хорото.
Стана веч девет години,
както е мама умряла,
на сън не бях я видяла.
Таман си мама сънувах,
че ме мама питаше:
"Маламке, мила мамина,
ожени ли се баща ти,
взе ли си добра стопанка?
Гледа ли добре децата,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
носи ли мойта премяна?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010