* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспало й малко момиче
в широко поле край море;
малко е нещо поспало,
три дни ми и три вечери -
няма кой да го събуди...
Тихън ми вятър повея,
по-дребен дъждец заръми,
дребни дафини капеха,
Милици лице засипват.
Тогаз се мома събуди,
вятъра люто кълнеше:
- Вятро льо, ненавеял се,
дъждо льо, ненаръмял се!
Таман бях сладко заспала,
заспала, засънувала...
Откак бе мама умряла,
насън не бях я виждала;
сега съм мама видяла,
тя ме тънинко плетеше
и ме хитринко питаше:
"Милице, мила на мама,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ти мащеха,
научили те мащеха
тънка основа да предеш,
секнато платно да тъчеш,
на гергеф зашив да шиеш?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010