* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала ми е Дафинка
под дърво, под дафиново,
под клонче, под маслиново,
шарен е килим послала,
а със други се завила.
Таман бе сладко заспала,
падна маслина от клонче,
удари Дафинка в челото,
в челото между веждитя,
между две страни алени,
алени, портокалени,
Дафинка от сън събуди.
Дафинка люто кълнеше:
- Ветро ле, ненавеял се,
дъждьо ле, ненаидял се!
Станало й девет години,
откак е мама умряла,
насън не ми й дохождала,
сега ми насън доходи,
таман ме мама питаше:
"Дафинке, синко Дафинке,
ожени ли са татко ти,
доведе ли ти мащеха,
научи ли те да предеш,
тънино дари да тъчеш?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010