|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвата си майка
Заспала й мома, заспала й мома Петранка,
под дърво, под дърво, под дафиново.
Завяло й вятър, завяло й вятър, разлюля,
разлюля дърво дафина.
Закапа листец, събуди,
събуди мома Петранка.
Петранка люто кълнеше:
- Ветре ле, ненавял си са,
таман бях сладко заспала,
заспала, засънувала.
Откак е мама умряла,
на сън не съм я виждала,
пък сега, ветре, сънувах
как ма майка ми питаше,
питаше, ветре, питаше,
питаше, още учеше:
"Петранке, мила мамина,
ожени ли са банко ти,
мащеха, мама, доведе ли ти?
Слушай, Петранке, майка си,
за да живее с банка ти!"
Жеравна, Котленско (СбНУ 60, № 357 - "Петранка сънувала умрялата
си майка"); всички стихове се изпълняват по модела на първите три.
Записвачът (Л. Парпулова) отбелязва: "Според осведомителката
Кр. Топалова в действителност от стих 24 нататък песента се пее така:
"Мащеха, мама, й лошаво,
тя като земе да бие,
не знае, мама, къде ударва -
с тестяна ръка в главата,
със сапуняна - в устата."
Но баба й, от която тя я научила, я пеела както е даден тук текстът, защото
самата тя била мащеха.".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|