* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала мома Дафинка
под дърво, под маслинено;
таман е сладко заспала,
заспала, засънувала
нейната мила майчица,
буен си вятър повея,
дребен си дъждец заиде,
отчупи клонче маслинка,
удари мома Дафинка
в челото между веждите.
Дафинка се от сън събуди,
вятъра люто кълнеше:
- Ветре ле, ненавеел се,
дъжде ле, ненаидел се -
дето ме от сън събуди!
Тъкмо съм сладко заспала,
тъкмо си мама сънувах,
девет години откак стана,
откак е мама умряла
не съм я, ветре, чувала,
чувала, ни сънувала.
Сега си мама сънувах;
тъкмо ме мама питаше:
"Дафинке, мила мамина,
ожени ли се баща ти,
добра ли булка доведе,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли малък Иванчо?"
Не можах нищо да й кажа,
че ти ме, ветре, събуди!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010